Легализацията е съществена стъпка в процеса на превод на официални документи, за да се гарантира тяхната точност и автентичност. Това включва проверка и потвърждаване на истинността на документа от съответните органи в страната на произход и приемащата страна. Този процес е от решаващо значение за международни транзакции, образование, емиграция и други цели. Тази статия ще предостави общ преглед на документите, които обикновено подлежат на легализация и ще обясни процеса и изискванията, свързани с него.
Документи, които подлежат на легализация
- Сертификати за раждане, брак и смърт;
- Дипломи и академични справки;
- Професионални лицензи и разрешителни;
- Медицински доклади и резултати от тестове;
- Имиграционни документи;
- Съдебни документи;
- Договори и споразумения;
- Патенти и авторски права;
- Банкови референтни писма и извлечения от сметки;
- Застрахователни полици и извлечения;
- Фирмени удостоверения и регистрации;
- Пълномощни и декларации;
- Свидетелства за съдимост и криминални досиета;
- Покани, удостоверения за участие и други официални покани;
- Трудови договори, препоръки за заетост и трудови досиета;
- Доказателство за адрес (напр. комунални сметки, данъчни известия);
- Други официални правителствени документи;
Прочетете повече
за видовете документи в сайта на Интерланг.
Процес на легализация
Процесът на легализация варира в зависимост от държавата и
вида на документа. Въпреки това, като цяло той може да бъде разделен на
следните стъпки:
- Превод: Първият етап е да преведете документа на целевия език. Важно е да изберете квалифициран преводач или агенция за превод, която разбира спецификата на документа и има опит в легализираните преводи.
- Нотариална заверка: След това преведеният документ трябва да бъде заверен от нотариус или друго упълномощено лице. Те ще поставят своя подпис и печат върху документа, което показва, че съдържанието е точно и вярно с оригиналния текст.
- Министерска заверка (по избор): В някои случаи документът може също да изисква заверка от съответното министерство или държавен орган. Това потвърждава автентичността на нотариалната заверка и може да включва допълнителни такси.
- Легализация: Последната стъпка е да се постави апостил върху документа. Апостилът е заверка, която удостоверява, че документът отговаря на законите на страната на произход и се признава в страната на местоназначение. Конвенцията за апостила беше създадена, за да опрости процеса на легализиране на документи между страните членки. Ако дадена държава не е страна по Хагската конвенция, тя може да има различни процедури за легализиране на документи.
Изисквания към документите
За да започне процесът на легализация, оригиналният документ трябва да бъде представен. Той трябва да бъде ясен, четлив и неподправен. Някои държави може да имат специфични изисквания относно формата, съдържанието и материалите, използвани при създаването на определени видове документи. От решаващо значение е да проверите изискванията на страната на произход и дестинацията, за да сте сигурни, че всички условия са изпълнени.